философия

Реалните измерения на извършващите се процеси в нашето общество поставят много въпроси днес пред педагогическата общност. Те са свързани както с преосмисляне на целите на образованието, така и с промяна на характера на педагогическото взаимодействие, с извеждане на нови приоритети в дидактическите стратегии и технологии. Как да бъдат обучавани децата, от какви принципни положения да се ръководи образователната система, за да отговори на съвременните изисквания? Какви методи и форми на работа да се използват, за да бъде обучението привлекателно, атрактивно, да стимулира творческия потенциал на учениците и едновременно с това да осигурява високо качество на образованието им? Как да направим така, че да предизвикаме ежедневно пословичната любознателност на българските деца, да провокираме активното им включване в учебния процес със собствено мнение, в подходящ социален контекст, за да виждат ползите от приложението на това, което учат? Често изпитвам дискомфорт при липсата на мотивация сред учениците. Усещането,че голяма част от тях присъстват само физически в час и не се ангажират с проблемите по предмета, се задълбочава всяка следваща учебна година. Ние, учителите имаме важна роля: трябва да избираме проблеми, които насърчават учениците да изследват, да поемат риск, да споделят успехите и неуспехите си, да се питат един друг. В такива подкрепящи среди те развиват увереността, която им е необходима, за да изследват проблемите и способността си да ги решават.